ПОСБЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; посбѝя се, -ѝеш се, мин. св. посбѝх се, св., непрех. 1. Сбивам се с някого малко, леко. — Сборили са, посбили са, / .. , три дня и три нощи; / Догневя му младо змейче, / та си издигна свети Илия, / та го удари във земята. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 8. — Йой та тебе, Богдан юнак, / .. / Хади да са посбориме, / посбориме, посбиеме. Нар. пес., СбНУ ХV, 6.
2. Само нeсв. Сбивам сe с някого малко, лeко, понякога, от врeмe на врeмe. — Да разбирам, че сте дърпали плитките на съученичките си, или сте се посбивали... — Не, доста по-сериозни бяха нещата. Наложи се да се намесват детски педагогически стаи, милицията... А. Желязкова и др., ИНС, 601. Те [жените] се блъскаха, караха се кресливо, а понякога се посбиваха с кобилиците. Всяка бързаше първа да си напълни менците. Ст. Марков, ДБ, 383. Ядели тука, пияли, и като на всекий сбор, често се и посбивали. Ч, 1875, бр. 7, 330.